Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия.
В средата и края на 1980-те създава серия от омажи на своите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж. През 1990 една от творбите си Атанас Парушев назовава „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично – геометрични композиции, които работи до 2001. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.
Има множество самостоятелни изложби и многобройни участия в колективни изложби у нас и в чужбина. Награден с годишна награда „Добри Чинтулов”, Сливен, (2007); награда „Сирак Скитник“, Сливен (2000, 2002); съпътстваща награда „Сирак Скитник“ (1997); втора награда за живопис, Есенен салон, София (1993), а през 2021 година става носител на Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров Майстора.
Творби на Атанас Парушев са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, частни колекции и художествени музеи в чужбина. Художествена галерия "Димитър Добрович" в Сливен притежава творби от по-ранният творчески период на художника. Атанас Парушев е художник, утвърдил качеството на отстоявания възглед и личен почерк. Творчеството му е силно впечатляващото, а дългогодишните му творчески изследвания са в зоната на нефигуративната живопис и абстрактно изкуство. През годините той преминава през най-различни периоди, които се движат в посоките на неговите интереси, следвайки един определен път за себепознание, така важен за всеки художник.
Изкуството на Атанас Парушев поражда въпроси, продиктувани от желанието на окото да вижда това, което не може да бъде видяно. Неговият интерес към дематериализация на неформалното, абстрактното, нефигуративната живопис, нефигуративното изкуство е едно движение в посока навътре към себе си в търсене на вътрешния си свят, в съзерцание на връзката между земното, човешкото и небесното. Свят, който няма паралел с реалния, свързан по-скоро с духовното, отколкото с материалното. Този взор към невидимото е опит за докосване до онова неуловимо „духовно в изкуството“, което конструира присъствия. Този личен, потаен процес на вглеждане е източник на удоволствие и механизъм за осмисляне на съществуването. Всеки нов контакт с творбите на Атанас Парушев ни поставя в нови взаимоотношения с настоящето, с изминалото време и със себе си.
