Последните живописни творби на двамата различни в своята изразност изявени графици се приютяват под философското емоционално състояние, което носи думата „Тишина“.

„Тръпна в пролетното утро, от магията на слънчеви милувки, дъх на цъфнали цветя, песни на птици. Пробудена, жаждата ми за живот крещи, бленува…” Румяна Момчева

Арт галерия Le Papillon и Le Petit Papillon Art Gallery с голямо удоволствие представят от 13-ти март до 9-ти април 2025 г. визуалната лирика на двама енигматични артисти – Валери Чакалов и Стефан Божков с експозиция едновременно в двете си пространства.

Вече 15 години Годишната Бижутерска Сборна Изложба на Арт Галерия Le Papillon се определя като обичана, очаквана и желана традиция за много зрители и почитатели на съвременния дизайн и на уникалните произведения на изящното приложно изкуство. Едновременно с това тя вдъхновява и вълнува творците, предизвиквайки спонтанността и въображението им, преплитайки ги с желанието да се следва пулса на настоящето време и зададената тема. А целта е постигане на поетата отговорност и мисия на настоящата изложба - да култивира вкус, естетически усет и интерес у зрителите на бижутата, като изящна, малка, уникална форма на скулптурата.

Селектирана е колекция от петнадесет картини на емблематичната художничка, наричана „аристократът на българската живопис“ и чието творчество излиза извън нормите на нейното време. За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Абазова прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции, може би защото търси непознатото.

„Сюжетите ми са универсални. Жената като символ на много неща: извор на живота, нежност, на майчина обич. Освен това, много обичам животните – и бика, и коня, като израз на сила, на мощ, на свобода. И хоризонтът на морето определено ми е харесал в много графики, произведения като пределна граница за някои неща. Така че не е толкова пъстро на образи, но са горе-долу тези: жената, мъжът, семейството. Вечните стойности и ценности. Но виждам, че при сегашната динамика вече нещата се променят и стойностите се променят за голямо съжаление, и то някои от основните.“ Любен Диманов