Последните живописни творби на двамата различни в своята изразност изявени графици се приютяват под философското емоционално състояние, което носи думата „Тишина“.

"I trembled in the spring morning, from the magic of the sun's caresses, the breath of blooming flowers, the songs of birds. Awakened, my thirst for life screams, daydreams..." Rumyana Momcheva

Арт галерия Le Papillon и Le Petit Papillon Art Gallery с голямо удоволствие представят от 13-ти март до 9-ти април 2025 г. визуалната лирика на двама енигматични артисти – Валери Чакалов и Стефан Божков с експозиция едновременно в двете си пространства.

Вече 15 години Годишната Бижутерска Сборна Изложба на Арт Галерия Le Papillon се определя като обичана, очаквана и желана традиция за много зрители и почитатели на съвременния дизайн и на уникалните произведения на изящното приложно изкуство. Едновременно с това тя вдъхновява и вълнува творците, предизвиквайки спонтанността и въображението им, преплитайки ги с желанието да се следва пулса на настоящето време и зададената тема. А целта е постигане на поетата отговорност и мисия на настоящата изложба - да култивира вкус, естетически усет и интерес у зрителите на бижутата, като изящна, малка, уникална форма на скулптурата.

Селектирана е колекция от петнадесет картини на емблематичната художничка, наричана „аристократът на българската живопис“ и чието творчество излиза извън нормите на нейното време. За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Абазова прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции, може би защото търси непознатото.

„Сюжетите ми са универсални. Жената като символ на много неща: извор на живота, нежност, на майчина обич. Освен това, много обичам животните – и бика, и коня, като израз на сила, на мощ, на свобода. И хоризонтът на морето определено ми е харесал в много графики, произведения като пределна граница за някои неща. Така че не е толкова пъстро на образи, но са горе-долу тези: жената, мъжът, семейството. Вечните стойности и ценности. Но виждам, че при сегашната динамика вече нещата се променят и стойностите се променят за голямо съжаление, и то някои от основните.“ Любен Диманов