"Една фамилна история" в Градската художествена галерия - Варна

by Art Gallery Le Papillon 10 Nov 2022

Красотата на творчеството на едно семейство от творци, всеки със своя безспорен принос и значимост за съвременното визуално изкуство в България, със собствен стил и сила, е повод да се провокират съзидателните сили на човешката природа, да предизвикат размисъл, творчество и да вдъхновят за живот. Човек неусетно се озовава във философски, естетически и морални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното, за тленността и вечността, за реалността и идеалите. Четирима творци – много различни като начин на изразяване, със силна, открояваща се индивидуалност, но с високи естетически критерии и неуморим дух. За мащабната експозиция проф. Десислава Минчева е подбрала творби за изложба, която нарича “Една фамилна история”, защото със събраните от ателиета и колекционери творби, проследява пътя в изкуството на своите уважавани родители и на сина си, както и своето творчество, част от което вече е представено във все още текущата изложба до 23.11.2022 г. в изложбената зала на Арт Галерия Le Papillon.

Майка й - голямата българска художничка Калина Тасева, която почина тази година на 94-годишна възраст и до последно не остави четките, е сред почитаните имена в нашето изобразително изкуство, признат майстор на исторически и патриотични сюжети, на портрети, пейзажи и натюрморти. Калина Тасева (1927-2022) участва с картини от различни периоди, собственост на семейството и на колекционери. Ще бъдат показани както пейзажи с маслени бои върху платно, пастели, така и фигурални композиции и няколко портрета.

Баща й - графикът Юлий Минчев (1923-2006) е роден във Варна, но не е представян досега толкова цялостно тук. В експозицията са включени творби на Юлий Минчев от различни периоди на неговото творчество - от изящните тушови рисунки през линогравюрите му до абстрактните графични произведения и акварели. Той също рисува до последните си дни.

Десислава Минчева ще представи голям формат творби, рисувани през последните пет-шест години. Темата за човешката фигура, многократно изследвана от художничката е засегната с няколко силни мъжки образа и загадъчни женски портрети. Включени са и няколко магнетични пейзажи, въздействащи с майсторството й в работата с пастел върху платна в особено големи формати, също емблематични за авторката. Самата Десислава Минчева приема продължаването на пътя на достойните си родители като своя мисия. Една от първите възпитаници на Светлин Русев, тя се налага през годините като великолепен майстор на рисунката, живописния портрет и пейзажа, а своите умения предава на студентите от Националната художествена академия, където е професор по рисуване.

Най-младият представител на фамилията - синът й Сандро Арабян, работи в областта на фотографията и има подчертан интерес към улавянето на специални, гранични моменти от човешкия живот. В изложбата виждаме серия от фотографии на баба му, направени спонтанно и с огромна обич, заснемани в последните години, сред които е и разтърсващата снимка на нейните изнемощели вече ръце, които обаче продължават да държат четката - силно доказателство за невероятния й дух. Цикълът е озаглавен „Край нея“, а фотографиите са отпечатани на дибонд, което допринася за силното им въздействие.

В дните преди изложбата проф. Минчева се обръща назад към годините и търси отговори на важни въпроси за себе си и за изкуството: “Защо съм художник? Вече забравих отговора на този въпрос. Но повече от 50 години рисувам съзнателно – значи това е най-важното за мен. Никога не ме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят или стоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможност да правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствала прекалено толерирана или недооценена. Отдавна съм направила своя избор и само се надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам – прекланям се искрено пред тях. Състезавам се само със себе си. Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, към хората и към природата. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя, според мен, съществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяват стремежа ми към нея, нека всеки я разбира, както иска. Мисля, че точно разместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали ме карат още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. И понеже идеалите по презумпция са недостижими и ако Господ разреши, може би ще имам oще път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... един ден…дано!"

Back
Back to top